Забрави струните на тъгата,
тя няма да те стопли,
усмихни се ведро на съдбата,
късай с нокти черни вопли.
Дори наивно ослепяла,
потърси в сърцето зов,
магията химерно отлетяла,
преражда се в огнена любов.
В бясна мълния живей,
сътвори си даже ураган,
плачейки песен си запей,
не се убивай абсолютно сам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up