10 feb 2011, 16:04

Съвет

878 0 8

Кухи рими, чувства с дъх на мента
раждат само жалък стихоплет.
Виж, живот с проблеми перманентно
е живот, достоен за поет.

Многоучената умност в пъпа
собствен фокусирана, уви,
е доволно скучна, даже тъпа.
Умност поетична не върви.

Тя задоволява само тесен
кръг „поети” – малка популация.
И във този смисъл не е песен,
ами вид потайна мастурбация.

Тя прилича, както казва Гьоте,
на мечок, засмукал свойта лапа,
и към нея само идиоти
с телешки възторг щастливо зяпат.

Затова, поете, от живота
трябва стиховете си да взимаш,
или пък смучи си там, каквото,
лапа, виме или друго имаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...