10 февр. 2011 г., 16:04

Съвет

879 0 8

Кухи рими, чувства с дъх на мента
раждат само жалък стихоплет.
Виж, живот с проблеми перманентно
е живот, достоен за поет.

Многоучената умност в пъпа
собствен фокусирана, уви,
е доволно скучна, даже тъпа.
Умност поетична не върви.

Тя задоволява само тесен
кръг „поети” – малка популация.
И във този смисъл не е песен,
ами вид потайна мастурбация.

Тя прилича, както казва Гьоте,
на мечок, засмукал свойта лапа,
и към нея само идиоти
с телешки възторг щастливо зяпат.

Затова, поете, от живота
трябва стиховете си да взимаш,
или пък смучи си там, каквото,
лапа, виме или друго имаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...