Feb 10, 2011, 4:04 PM

Съвет

876 0 8

Кухи рими, чувства с дъх на мента
раждат само жалък стихоплет.
Виж, живот с проблеми перманентно
е живот, достоен за поет.

Многоучената умност в пъпа
собствен фокусирана, уви,
е доволно скучна, даже тъпа.
Умност поетична не върви.

Тя задоволява само тесен
кръг „поети” – малка популация.
И във този смисъл не е песен,
ами вид потайна мастурбация.

Тя прилича, както казва Гьоте,
на мечок, засмукал свойта лапа,
и към нея само идиоти
с телешки възторг щастливо зяпат.

Затова, поете, от живота
трябва стиховете си да взимаш,
или пък смучи си там, каквото,
лапа, виме или друго имаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...