29 mar 2009, 17:45  

Съвременна Ева

  Poesía » Civil
3.1K 0 22


Омръзна ми:
Да ръкопляскам на лъжеидеалите свише,
да отвръщам с усмивка на плесницата,
да съм смирена, както в библията пише,
да целувам с обич на врага десницата.
Омръзна ми:
Да наричам земен рай, адът на земята,
да ме тъпчат погледи, от кал изтъкани,
да плащам с лихвите на другите вината,
да лекувам с илюзии абцесните си рани.
Омръзна ми :
Да ме ухажват с хъс ветрове катранени,
да се покланям ниско и назаем да вярвам,
да се вричам в пролети, на търг продадени,
сърцето си окрадено, от смърт да спасявам.
Омръзна ми:
Да почитам сляпо древната библейска правда,
без ропот да подлагам и другата си буза,
да благославям кротко жертвената брадва,
и да оневинявам кръвожадната ѝ муза.
Затова реших:
На идеалите земни ще вдигна нов олтар,
в него черното ще си е черно, бялото бяло,
истината и любовта ще бъдат свише дар,
но няма да позират в криво огледало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твёрдая позиция!
  • Звучи като утопия, но е красиво!
  • Зад този бунт прозират добри намерения и от сърце пожелавам да се осъществят! Поздравления!
  • Обич и любов, музика и песни, радост и щастие. Нека тези неща , посети да направят света по-добър. Прошка на лошото и на добър му път далеч от Земята! Стихът ти навежда на размисли за ценностите. Обичай хубавото в душата и сърцето си...
  • Благодаря, Автоан!
    Много се радвам, че хареса стиха ми!
    Пожелавам ти щастливо сбъднати мечти,
    които да се оглеждат слънчево в бяло
    огледало! БЪДИ!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...