29 мар. 2009 г., 17:45  

Съвременна Ева

3.1K 0 22


Омръзна ми:
Да ръкопляскам на лъжеидеалите свише,
да отвръщам с усмивка на плесницата,
да съм смирена, както в библията пише,
да целувам с обич на врага десницата.
Омръзна ми:
Да наричам земен рай, адът на земята,
да ме тъпчат погледи, от кал изтъкани,
да плащам с лихвите на другите вината,
да лекувам с илюзии абцесните си рани.
Омръзна ми :
Да ме ухажват с хъс ветрове катранени,
да се покланям ниско и назаем да вярвам,
да се вричам в пролети, на търг продадени,
сърцето си окрадено, от смърт да спасявам.
Омръзна ми:
Да почитам сляпо древната библейска правда,
без ропот да подлагам и другата си буза,
да благославям кротко жертвената брадва,
и да оневинявам кръвожадната ѝ муза.
Затова реших:
На идеалите земни ще вдигна нов олтар,
в него черното ще си е черно, бялото бяло,
истината и любовта ще бъдат свише дар,
но няма да позират в криво огледало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твёрдая позиция!
  • Звучи като утопия, но е красиво!
  • Зад този бунт прозират добри намерения и от сърце пожелавам да се осъществят! Поздравления!
  • Обич и любов, музика и песни, радост и щастие. Нека тези неща , посети да направят света по-добър. Прошка на лошото и на добър му път далеч от Земята! Стихът ти навежда на размисли за ценностите. Обичай хубавото в душата и сърцето си...
  • Благодаря, Автоан!
    Много се радвам, че хареса стиха ми!
    Пожелавам ти щастливо сбъднати мечти,
    които да се оглеждат слънчево в бяло
    огледало! БЪДИ!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....