Rimoza (Кръстина Тодорова) Rimoza (Кръстина Тодорова)
6 262
1 feb 2014, 19:50

Съвременни палачи

  Poesía » Civil
1.4K 0 28

Без вина,
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце.
Свещ нахално запалиха
в храма свещен,
коленичиха лицемерно
и животът продължи да си тече,
все така, неизменно...
Знайно е от всички,
че Бог прощава, не наказва.
Може би затова
и днес на нова Голгота,
дялкат нови кръстове за разпятие,
със старата брадва...
И нагло вият трънен венец
за най-ярките слънца.
Българийо, докога...?
Докога алчни фарисеи
ще се гаврят с достойните ти,
невинни чеда...?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0