Rimoza (Кръстина Тодорова) Rimoza (Кръстина Тодорова)
6 262
Feb 1, 2014, 7:50 PM

Съвременни палачи

  Poetry » Civic
1.4K 0 28

Без вина,
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце.
Свещ нахално запалиха
в храма свещен,
коленичиха лицемерно
и животът продължи да си тече,
все така, неизменно...
Знайно е от всички,
че Бог прощава, не наказва.
Може би затова
и днес на нова Голгота,
дялкат нови кръстове за разпятие,
със старата брадва...
И нагло вият трънен венец
за най-ярките слънца.
Българийо, докога...?
Докога алчни фарисеи
ще се гаврят с достойните ти,
невинни чеда...?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0