Без вина,
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце.
Свещ нахално запалиха
в храма свещен,
коленичиха лицемерно
и животът продължи да си тече,
все така, неизменно...
Знайно е от всички,
че Бог прощава, не наказва.
Може би затова
и днес на нова Голгота,
дялкат нови кръстове за разпятие,
със старата брадва...
И нагло вият трънен венец
за най-ярките слънца.
Българийо, докога...?
Докога алчни фарисеи
ще се гаврят с достойните ти,
невинни чеда...?!?
© Кръстина Тодорова Все права защищены
Пожелавам ти светлината и любовта
да са винаги с теб и да сбъднат
всички твои мечти!