Винаги когато си пред екрана

Има милиарди като тебе.

Знаеш, че следи те Майкрософт-шамана.

За него ти си дигитално бебе.

Лицата се по-важни от спомените.

Позицията е по-важна от моженето.

Работата е по-важна он семейството и живота.

Цени се само точността на  робота.

Олигарси и банкери грабят служители.

Които обаче принципно са мислители.

Определено не са тъпи.

Нали искат да имат НЕЩА скъпи.

Светът е 100% виртуален.

Софтуерът само е реален.

Може би и адресът и датата.

И чуждоземското влияние.

И оная с метлага,хвъркатата.

И за Терминал 2 нескрито желание.

И за дома представата.

Лукс, охолство и хармония

Контрастират със работници в агония.

Днеска ЗАЩО е по-маловажно от КАК.

Реално сме в едно състезание.

Сверяваме часовниците пак.

И продължаваме безсмислено,

но носещо заплата занимание.

Накъде си без много пари?

Някак си не върви.

Гешев си взел вентилатор,

Тоя нещастник – аз пък съм с климатик.

Мъжете еднотипно подстригани,

С акцент върху запада.

Чакат от съдбата намигане.

Дядо му сееше лапада,

А той сега е раздава цели за постигане.

Интернет – всичко което е като информация

В епицентъра на вселената и на земята

Само че е достъпно като музикална класация

И като гребенче за косата.

Обслужващи и обслужвани –

Ту сме едните, ту другите.

Получаваме похвали с нищо незаслужени

И паркетът е по-маловажен от фугите.

Трябва човек да е в унисон и хармония преди всичко с екраните,

Защото когато ударят камбаните

Ще има ъпдейт на програмата,

И ще минем под дъгата –

Разбира се виртуално и искрящо начертаната.

Такива са днеска нещата.

21-ви век не е 19-ти или 20-ти..

Всичко е индустрия.

Само животът къде остана, пустия?

В средновековната тъма сме в социален смисъл.

Ама Хайде стига съм писал.

Че се хващам за главата.

Такива ги виждам днес нещата.

20.12.2015  0,22 ч.