21.12.2015 г., 21:12

Съвременно

870 0 1

 

 

Винаги когато си пред екрана

Има милиарди като тебе.

Знаеш, че следи те Майкрософт-шамана.

За него ти си дигитално бебе.

Лицата се по-важни от спомените.

Позицията е по-важна от моженето.

Работата е по-важна он семейството и живота.

Цени се само точността на  робота.

Олигарси и банкери грабят служители.

Които обаче принципно са мислители.

Определено не са тъпи.

Нали искат да имат НЕЩА скъпи.

Светът е 100% виртуален.

Софтуерът само е реален.

Може би и адресът и датата.

И чуждоземското влияние.

И оная с метлага,хвъркатата.

И за Терминал 2 нескрито желание.

И за дома представата.

Лукс, охолство и хармония

Контрастират със работници в агония.

Днеска ЗАЩО е по-маловажно от КАК.

Реално сме в едно състезание.

Сверяваме часовниците пак.

И продължаваме безсмислено,

но носещо заплата занимание.

Накъде си без много пари?

Някак си не върви.

Гешев си взел вентилатор,

Тоя нещастник – аз пък съм с климатик.

Мъжете еднотипно подстригани,

С акцент върху запада.

Чакат от съдбата намигане.

Дядо му сееше лапада,

А той сега е раздава цели за постигане.

Интернет – всичко което е като информация

В епицентъра на вселената и на земята

Само че е достъпно като музикална класация

И като гребенче за косата.

Обслужващи и обслужвани –

Ту сме едните, ту другите.

Получаваме похвали с нищо незаслужени

И паркетът е по-маловажен от фугите.

Трябва човек да е в унисон и хармония преди всичко с екраните,

Защото когато ударят камбаните

Ще има ъпдейт на програмата,

И ще минем под дъгата –

Разбира се виртуално и искрящо начертаната.

Такива са днеска нещата.

21-ви век не е 19-ти или 20-ти..

Всичко е индустрия.

Само животът къде остана, пустия?

В средновековната тъма сме в социален смисъл.

Ама Хайде стига съм писал.

Че се хващам за главата.

Такива ги виждам днес нещата.

20.12.2015  0,22 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...