26 abr 2009, 12:45

Съвсем късичка Одисея

  Poesía » Otra
725 0 29

 

          (по настояване на Мариники)

 

 

         Агонията свърши, притъмня

         и всякакви тиктакания спряха;

         преминаха безлюдно през съня

         капчуци от безлюдната ми стряха.

 

         Във моя дом часовникът е спрял.

         Не пее в сънищата ми Калипсо;

         танцуват там след всеки карнавал

         мълчания от спотаени липси.

 

         Калипсо в моя тъжен дом мълчи

         и чезне всеки остров от забрава;

         с усмивка от разплакани очи

         безмълвно сянката ú отминава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...