26 abr 2009, 12:45

Съвсем късичка Одисея

  Poesía » Otra
729 0 29

 

          (по настояване на Мариники)

 

 

         Агонията свърши, притъмня

         и всякакви тиктакания спряха;

         преминаха безлюдно през съня

         капчуци от безлюдната ми стряха.

 

         Във моя дом часовникът е спрял.

         Не пее в сънищата ми Калипсо;

         танцуват там след всеки карнавал

         мълчания от спотаени липси.

 

         Калипсо в моя тъжен дом мълчи

         и чезне всеки остров от забрава;

         с усмивка от разплакани очи

         безмълвно сянката ú отминава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...