26 апр. 2009 г., 12:45

Съвсем късичка Одисея

730 0 29

 

          (по настояване на Мариники)

 

 

         Агонията свърши, притъмня

         и всякакви тиктакания спряха;

         преминаха безлюдно през съня

         капчуци от безлюдната ми стряха.

 

         Във моя дом часовникът е спрял.

         Не пее в сънищата ми Калипсо;

         танцуват там след всеки карнавал

         мълчания от спотаени липси.

 

         Калипсо в моя тъжен дом мълчи

         и чезне всеки остров от забрава;

         с усмивка от разплакани очи

         безмълвно сянката ú отминава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...