Съвсем късичка Одисея
(по настояване на Мариники)
Агонията свърши, притъмня
и всякакви тиктакания спряха;
преминаха безлюдно през съня
капчуци от безлюдната ми стряха.
Във моя дом часовникът е спрял.
Не пее в сънищата ми Калипсо;
танцуват там след всеки карнавал
мълчания от спотаени липси.
Калипсо в моя тъжен дом мълчи
и чезне всеки остров от забрава;
с усмивка от разплакани очи
безмълвно сянката ú отминава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
