26.04.2009 г., 12:45 ч.

Съвсем късичка Одисея 

  Поезия » Друга
588 0 29

 

          (по настояване на Мариники)

 

 

         Агонията свърши, притъмня

         и всякакви тиктакания спряха;

         преминаха безлюдно през съня

         капчуци от безлюдната ми стряха.

 

         Във моя дом часовникът е спрял.

         Не пее в сънищата ми Калипсо;

         танцуват там след всеки карнавал

         мълчания от спотаени липси.

 

         Калипсо в моя тъжен дом мълчи

         и чезне всеки остров от забрава;

         с усмивка от разплакани очи

         безмълвно сянката ú отминава.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??