16. 07. 1995 г.

Опияняваща хармония

на божествата звуци...

Прераждане и екзалтация

в непроумяни измерения.

И тази адски много красота,

събрана във красива, нежна музика,

пътува през необозимото

без тръгване и без пристигане.

В трептящо, незатворено пространство,

в което всеки е намерил себе си.

Красиво преосмисляне

на грозни истини.

Сърце, туптящо в собствен ритъм.

Реакция, изстреляла фантазията

в орбита на собствения разум

като защита срещу предразсъдъци.

И ново тълкувание

на думичката „щастие".

И нова, неразбрана траектория

на собствената ти съдба.

Ти ще измислиш края на света,

ако за тебе той изобщо съществува.

Или ще сътвориш безкрая

и ще го подариш на хората.

И съвършенството ще бъде техен бог,

защото ти ще си самото съвършенство...

(преди да сме разбрали истината...)