13.09.2007 г., 8:59

Съвършенство

592 0 2
 

16. 07. 1995 г.


Опияняваща хармония

на божествата звуци...

Прераждане и екзалтация

в непроумяни измерения.

И тази адски много красота,

събрана във красива, нежна музика,

пътува през необозимото

без тръгване и без пристигане.

В трептящо, незатворено пространство,

в което всеки е намерил себе си.

Красиво преосмисляне

на грозни истини.

Сърце, туптящо в собствен ритъм.

Реакция, изстреляла фантазията

в орбита на собствения разум

като защита срещу предразсъдъци.

И ново тълкувание

на думичката „щастие".

И нова, неразбрана траектория

на собствената ти съдба.

Ти ще измислиш края на света,

ако за тебе той изобщо съществува.

Или ще сътвориш безкрая

и ще го подариш на хората.

И съвършенството ще бъде техен бог,

защото ти ще си самото съвършенство...

(преди да сме разбрали истината...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...