Sep 13, 2007, 8:59 AM

Съвършенство

  Poetry
589 0 2
 

16. 07. 1995 г.


Опияняваща хармония

на божествата звуци...

Прераждане и екзалтация

в непроумяни измерения.

И тази адски много красота,

събрана във красива, нежна музика,

пътува през необозимото

без тръгване и без пристигане.

В трептящо, незатворено пространство,

в което всеки е намерил себе си.

Красиво преосмисляне

на грозни истини.

Сърце, туптящо в собствен ритъм.

Реакция, изстреляла фантазията

в орбита на собствения разум

като защита срещу предразсъдъци.

И ново тълкувание

на думичката „щастие".

И нова, неразбрана траектория

на собствената ти съдба.

Ти ще измислиш края на света,

ако за тебе той изобщо съществува.

Или ще сътвориш безкрая

и ще го подариш на хората.

И съвършенството ще бъде техен бог,

защото ти ще си самото съвършенство...

(преди да сме разбрали истината...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...