13 сент. 2007 г., 08:59

Съвършенство

596 0 2
 

16. 07. 1995 г.


Опияняваща хармония

на божествата звуци...

Прераждане и екзалтация

в непроумяни измерения.

И тази адски много красота,

събрана във красива, нежна музика,

пътува през необозимото

без тръгване и без пристигане.

В трептящо, незатворено пространство,

в което всеки е намерил себе си.

Красиво преосмисляне

на грозни истини.

Сърце, туптящо в собствен ритъм.

Реакция, изстреляла фантазията

в орбита на собствения разум

като защита срещу предразсъдъци.

И ново тълкувание

на думичката „щастие".

И нова, неразбрана траектория

на собствената ти съдба.

Ти ще измислиш края на света,

ако за тебе той изобщо съществува.

Или ще сътвориш безкрая

и ще го подариш на хората.

И съвършенството ще бъде техен бог,

защото ти ще си самото съвършенство...

(преди да сме разбрали истината...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...