11 jul 2012, 11:22

Съвършенство

  Poesía
691 0 5

СЪВЪРШЕНСТВО

 

Кое е съвършеното?

Това ли,

в което зрелостта налива сладост,

или тръпчивата незряла младост,

която в жилите огньове пали?

 

Кое е съвършено?

Мекотата

на гладката и нежна женска кожа,

или наточената острота на ножа,

в която се пречупва светлината?

 

Дали оная старост

с мъдри пръсти,

която мед във вените налива,

душата прави странно мълчалива,

а вчерашната луда кръв – по-гъста?

 

Или оная красота нетрайна,

която тъй внезапно си отива,

но ни оставя в младостта щастливи –

тъй преходна, тъй кратка,

но – омайна?

 

Безмислени въпроси,

спор ненужен –

нима ревнуват соковете зрели

на младостта ни дръзките предели

и северният лед – простора южен?

 

С години мъдрост Младостта налива,

а Мъдростта сънува майски вятър;

по своему е мъдра красотата

и мъдростта – по своему красива.

 

И са прекрасни древните вселени

и мъдър – вчерашният кълн в браздите;

и само залезът напразно пита:

кое на този свят е съвършено?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...