11 июл. 2012 г., 11:22

Съвършенство

693 0 5

СЪВЪРШЕНСТВО

 

Кое е съвършеното?

Това ли,

в което зрелостта налива сладост,

или тръпчивата незряла младост,

която в жилите огньове пали?

 

Кое е съвършено?

Мекотата

на гладката и нежна женска кожа,

или наточената острота на ножа,

в която се пречупва светлината?

 

Дали оная старост

с мъдри пръсти,

която мед във вените налива,

душата прави странно мълчалива,

а вчерашната луда кръв – по-гъста?

 

Или оная красота нетрайна,

която тъй внезапно си отива,

но ни оставя в младостта щастливи –

тъй преходна, тъй кратка,

но – омайна?

 

Безмислени въпроси,

спор ненужен –

нима ревнуват соковете зрели

на младостта ни дръзките предели

и северният лед – простора южен?

 

С години мъдрост Младостта налива,

а Мъдростта сънува майски вятър;

по своему е мъдра красотата

и мъдростта – по своему красива.

 

И са прекрасни древните вселени

и мъдър – вчерашният кълн в браздите;

и само залезът напразно пита:

кое на този свят е съвършено?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...