20 may 2012, 10:36

Съвземете се!

  Poesía » Civil
665 0 2

Защо да пеем за тъгата?
Защо да слушаме скръбта?
Защо да мислим над лъжата,
инжектирана в нашите сърца?

Знаем се, бяхме чист кристал.
Деца с фантазия, с мечти,
а после ни изпръскаха със кал
и всичко свято се срути.
Сега строители сме на живота,
всеки своята къщичка строи
и страстно пазим си имота,
че съседите ни станаха крадци.
Но хайде, забравете за това петно,
полепнало по нашето съзнание.
Да заживеем красив живот,
животът ни нека е ухание.
Защо не бъдем пак онези деца?
Сега, днес, когато сме големи,
когато  вече нашите сърца
не хващат тези детски рани.
Да, всеки има своя мъка,
родила се във рутините.
Защо не изкореним стръка
и дупка да остане във браздите.
Може да поникне нещо там,
но ще се почувстваме добре.
Да оставим лошото на заден план
и спокойно щастието ще расте.
Съвземете се!

 

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съвземете се!
    Да оставим лошото на заден план...
    Да заживеем красив живот...
    Поздравления!
  • Хайде да запеем за нещо което ще ни накара да се замислим за хубавото,за красивото което трябва да сътворим.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...