Съвземете се!
Защо да пеем за тъгата?
Защо да слушаме скръбта?
Защо да мислим над лъжата,
инжектирана в нашите сърца?
Знаем се, бяхме чист кристал.
Деца с фантазия, с мечти,
а после ни изпръскаха със кал
и всичко свято се срути.
Сега строители сме на живота,
всеки своята къщичка строи
и страстно пазим си имота,
че съседите ни станаха крадци.
Но хайде, забравете за това петно,
полепнало по нашето съзнание.
Да заживеем красив живот,
животът ни нека е ухание.
Защо не бъдем пак онези деца?
Сега, днес, когато сме големи,
когато вече нашите сърца
не хващат тези детски рани.
Да, всеки има своя мъка,
родила се във рутините.
Защо не изкореним стръка
и дупка да остане във браздите.
Може да поникне нещо там,
но ще се почувстваме добре.
Да оставим лошото на заден план
и спокойно щастието ще расте.
Съвземете се!
Vacuum
© Влади Мир All rights reserved.
