8 ene 2012, 15:16

Създание 

  Poesía
474 0 0

Погледнах през прозореца, 
видях две очи,
които гледаха ме плахо,
под бледите лунни лъчи.

На лицето алено червено
забелязах капчици сълзи,
които стичаха се бавно,
оставяйки кървави следи.  

Олицетворяваха те 
нейната душа,  
уникална и единствена,
нежна и убийствена.  

Очи - лице,
отразяващи едно объркано женско сърце.
Радост, тъга 
и странно чувство за суета.
Създаваха образ, неземно красив,
колкото сложен - толкова и див.

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??