8 ene 2012, 15:16

Създание

  Poesía
679 0 0

Погледнах през прозореца, 
видях две очи,
които гледаха ме плахо,
под бледите лунни лъчи.

На лицето алено червено
забелязах капчици сълзи,
които стичаха се бавно,
оставяйки кървави следи.  

Олицетворяваха те 
нейната душа,  
уникална и единствена,
нежна и убийствена.  

Очи - лице,
отразяващи едно объркано женско сърце.
Радост, тъга 
и странно чувство за суета.
Създаваха образ, неземно красив,
колкото сложен - толкова и див.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...