8 ene 2012, 15:16

Създание

  Poesía
678 0 0

Погледнах през прозореца, 
видях две очи,
които гледаха ме плахо,
под бледите лунни лъчи.

На лицето алено червено
забелязах капчици сълзи,
които стичаха се бавно,
оставяйки кървави следи.  

Олицетворяваха те 
нейната душа,  
уникална и единствена,
нежна и убийствена.  

Очи - лице,
отразяващи едно объркано женско сърце.
Радост, тъга 
и странно чувство за суета.
Създаваха образ, неземно красив,
колкото сложен - толкова и див.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...