Създание
672
0
0
Погледнах през прозореца,
видях две очи,
които гледаха ме плахо,
под бледите лунни лъчи.
На лицето алено червено
забелязах капчици сълзи,
които стичаха се бавно,
оставяйки кървави следи.
Олицетворяваха те
нейната душа,
уникална и единствена,
нежна и убийствена.
Очи - лице,
отразяващи едно объркано женско сърце.
Радост, тъга
и странно чувство за суета.
Създаваха образ, неземно красив,
колкото сложен - толкова и див.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Попов Всички права запазени
