Jan 8, 2012, 3:16 PM

Създание 

  Poetry
448 0 0

Погледнах през прозореца, 
видях две очи,
които гледаха ме плахо,
под бледите лунни лъчи.

На лицето алено червено
забелязах капчици сълзи,
които стичаха се бавно,
оставяйки кървави следи.  

Олицетворяваха те 
нейната душа,  
уникална и единствена,
нежна и убийствена.  

Очи - лице,
отразяващи едно объркано женско сърце.
Радост, тъга 
и странно чувство за суета.
Създаваха образ, неземно красив,
колкото сложен - толкова и див.

© Борислав Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??