Създание
677
0
0
Погледнах през прозореца,
видях две очи,
които гледаха ме плахо,
под бледите лунни лъчи.
На лицето алено червено
забелязах капчици сълзи,
които стичаха се бавно,
оставяйки кървави следи.
Олицетворяваха те
нейната душа,
уникална и единствена,
нежна и убийствена.
Очи - лице,
отразяващи едно объркано женско сърце.
Радост, тъга
и странно чувство за суета.
Създаваха образ, неземно красив,
колкото сложен - толкова и див.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Попов Все права защищены
