30 oct 2014, 0:51

Съзерцание 

  Poesía » Otra
510 0 4
Денят е заек дремещ в храсталаците,
настръхнал,сив и непривичен,
а аз съм вкопчена във гъстата му козина.
Проблясват фарове като зеници.
Над мене е планетата на птиците,
осиротяла и набъбнала утроба
от неродени дъждове,
едно небе на Пол Сезан
изпращащо ми тъжни есемеси.
В сандъчето размахва сухи пръсти
увехналата мумия на калдаръмчето.
Безумно смели,цъфнали невени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??