30 окт. 2014 г., 00:51
Денят е заек дремещ в храсталаците,
настръхнал,сив и непривичен,
а аз съм вкопчена във гъстата му козина.
Проблясват фарове като зеници.
Над мене е планетата на птиците,
осиротяла и набъбнала утроба
от неродени дъждове,
едно небе на Пол Сезан
изпращащо ми тъжни есемеси.
В сандъчето размахва сухи пръсти
увехналата мумия на калдаръмчето.
Безумно смели,цъфнали невени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация