1 abr 2020, 7:53

Съзерцание

  Poesía
1.3K 4 5

Невидимата нишка

придържа те на къс повод,

прибрана е усмивката

в кутията за спомени.

Непроницаем съзерцаваш

суетенето наникъде,

втренчен в неспирно

препиращите се уста.

Времето изтече,

тръгна наобратно

по облата стена

на пясъчен часовник,

изкатери дъното.

Никой няма да потъва днес

в безводна падина от липси.

Затегни коланите

осигурителни,

зареял поглед

зад гърба на очевидците.

Дишай неотменно,

равновесието се закотви

в плитчините на лагуна,

приютила изгрев,

и се самовглъби.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...