svetlitschka (СК)
529 4718
1.04.2020 г., 7:53 ч.

Съзерцание 

  Поезия
792 4 7

Невидимата нишка

придържа те на къс повод,

прибрана е усмивката

в кутията за спомени.

Непроницаем съзерцаваш

суетенето наникъде,

втренчен в неспирно

препиращите се уста.

Времето изтече,

тръгна наобратно

по облата стена

на пясъчен часовник,

изкатери дъното.

Никой няма да потъва днес

в безводна падина от липси.

Затегни коланите

осигурителни,

зареял поглед

зад гърба на очевидците.

Дишай неотменно,

равновесието се закотви

в плитчините на лагуна,

приютила изгрев,

и се самовглъби.

 

 

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно е колко интересни желания предизвика това съзерцание. Мечтаех си някой да забележи точно този стих. Колко хубаво би било да вдигаме по- често глави над хранилката и да правим нелогичните избори, да спрем да бъдем предсказуеми.
  • Добре дошли на деня на шегата и на недотам веселите странички.
  • Хубаво.
  • Светулке 🌹
  • Самовглъбението ражда душевен полет, завоалиран в съзерцателност.
Предложения
: ??:??