Apr 1, 2020, 7:53 AM

Съзерцание

  Poetry
1.3K 4 5

Невидимата нишка

придържа те на къс повод,

прибрана е усмивката

в кутията за спомени.

Непроницаем съзерцаваш

суетенето наникъде,

втренчен в неспирно

препиращите се уста.

Времето изтече,

тръгна наобратно

по облата стена

на пясъчен часовник,

изкатери дъното.

Никой няма да потъва днес

в безводна падина от липси.

Затегни коланите

осигурителни,

зареял поглед

зад гърба на очевидците.

Дишай неотменно,

равновесието се закотви

в плитчините на лагуна,

приютила изгрев,

и се самовглъби.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...