Невидимата нишка
придържа те на къс повод,
прибрана е усмивката
в кутията за спомени.
Непроницаем съзерцаваш
суетенето наникъде,
втренчен в неспирно
препиращите се уста.
Времето изтече,
тръгна наобратно
по облата стена
на пясъчен часовник,
изкатери дъното.
Никой няма да потъва днес
в безводна падина от липси.
Затегни коланите
осигурителни,
зареял поглед
зад гърба на очевидците.
Дишай неотменно,
равновесието се закотви
в плитчините на лагуна,
приютила изгрев,
и се самовглъби.
© Светличка All rights reserved.