Apr 1, 2020, 7:53 AM

Съзерцание

  Poetry
1.3K 4 5

Невидимата нишка

придържа те на къс повод,

прибрана е усмивката

в кутията за спомени.

Непроницаем съзерцаваш

суетенето наникъде,

втренчен в неспирно

препиращите се уста.

Времето изтече,

тръгна наобратно

по облата стена

на пясъчен часовник,

изкатери дъното.

Никой няма да потъва днес

в безводна падина от липси.

Затегни коланите

осигурителни,

зареял поглед

зад гърба на очевидците.

Дишай неотменно,

равновесието се закотви

в плитчините на лагуна,

приютила изгрев,

и се самовглъби.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...