Тъй бегло те познавам, но всеки ден за тебе мисля
влюбен до полуда ако щеш ме наречи
и трудно някой ще ме разбере, но аз не го и искам
знам само как копнея до мене да си ти.
Всяка сутрин зареден с надежда, дома си аз напускам
и минутите броя, жадуващ да те видя
и всеки миг във който си далече пак теб рисувам
смелост ще намеря ли тези мисли да разкрия?
И когато влезеш в стаята сякаш слънцето изгрява,
вълни от трепет разтърсват цялото ми тяло
и от красивата ти усмивка сърцето полудява,
щастието отразява се във вълшебно огледало. ...