Тъй бегло те познавам, но всеки ден за тебе мисля

влюбен до полуда ако щеш ме наречи

и трудно някой ще ме разбере, но аз не го и искам

знам само как копнея до мене да си ти.

Всяка сутрин зареден с надежда, дома си аз напускам

и минутите броя, жадуващ да те видя

и всеки миг във който си далече пак теб рисувам

смелост ще намеря ли тези мисли да разкрия?

И когато влезеш в стаята сякаш слънцето изгрява,

вълни от трепет разтърсват цялото ми тяло

и от красивата ти усмивка сърцето полудява,

щастието отразява се във вълшебно огледало.

Любов във вените ми вливаш и летя във небесата,

мечтите ми огряваш и даваш ми криле

и сигурен съм вече какво е щастието на земята

то е съзерцание, то е миг откраднат, то е твоето лице...