Тъй бегло те познавам, но всеки ден за тебе мисля
влюбен до полуда ако щеш ме наречи
и трудно някой ще ме разбере, но аз не го и искам
знам само как копнея до мене да си ти.
Всяка сутрин зареден с надежда, дома си аз напускам
и минутите броя, жадуващ да те видя
и всеки миг във който си далече пак теб рисувам
смелост ще намеря ли тези мисли да разкрия?
И когато влезеш в стаята сякаш слънцето изгрява,
вълни от трепет разтърсват цялото ми тяло
и от красивата ти усмивка сърцето полудява,
щастието отразява се във вълшебно огледало. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up