Съзнанието ми те отхвърли

И когато истината ти съзреш,

и когато твоят поглед се изясни,

любовта дали ще погребеш

или сълзите в красиви лъжи ще удавиш?

Дали ще кажеш, че било е чудо -

две съдби, слели се в една,

но пътищата коварни копки крият

и разделила ги съдбата зла.

Ще простиш ли всички катастрофи,

погубили мечти безброй? 

Сила в мене ще събудиш ли

или на покой ще обречеш любовта?

Мислите, обсебени от друг,

почерват доверието в нас...

и вината някак липсва,

дори одеялата вече лъхат ми на студ.