22.12.2007 г., 0:31

Съзнанието ми те отхвърли

935 0 0

И когато истината ти съзреш,

и когато твоят поглед се изясни,

любовта дали ще погребеш

или сълзите в красиви лъжи ще удавиш?

 

Дали ще кажеш, че било е чудо -

две съдби, слели се в една,

но пътищата коварни копки крият

и разделила ги съдбата зла.

 

Ще простиш ли всички катастрофи,

погубили мечти безброй? 

Сила в мене ще събудиш ли

или на покой ще обречеш любовта?

 

Мислите, обсебени от друг,

почерват доверието в нас...

и вината някак липсва,

дори одеялата вече лъхат ми на студ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...