Dec 22, 2007, 12:31 AM

Съзнанието ми те отхвърли

  Poetry
942 0 0

И когато истината ти съзреш,

и когато твоят поглед се изясни,

любовта дали ще погребеш

или сълзите в красиви лъжи ще удавиш?

 

Дали ще кажеш, че било е чудо -

две съдби, слели се в една,

но пътищата коварни копки крият

и разделила ги съдбата зла.

 

Ще простиш ли всички катастрофи,

погубили мечти безброй? 

Сила в мене ще събудиш ли

или на покой ще обречеш любовта?

 

Мислите, обсебени от друг,

почерват доверието в нас...

и вината някак липсва,

дори одеялата вече лъхат ми на студ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...