22 дек. 2007 г., 00:31

Съзнанието ми те отхвърли

940 0 0

И когато истината ти съзреш,

и когато твоят поглед се изясни,

любовта дали ще погребеш

или сълзите в красиви лъжи ще удавиш?

 

Дали ще кажеш, че било е чудо -

две съдби, слели се в една,

но пътищата коварни копки крият

и разделила ги съдбата зла.

 

Ще простиш ли всички катастрофи,

погубили мечти безброй? 

Сила в мене ще събудиш ли

или на покой ще обречеш любовта?

 

Мислите, обсебени от друг,

почерват доверието в нас...

и вината някак липсва,

дори одеялата вече лъхат ми на студ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....