17 feb 2011, 20:49

Съзвездия

637 0 1

Когато вечер слънцето заспи

погалено от лунните въздишки

Нощта разпалва хиляди звезди 

и ги оплита в златните си нишки 

 

Така в небето сякаш оживяват

герои  нимфи дракони коне

епохи и години преминават

и властват пак най-силните крале

 

Отново пее сребърната Лира

прегърната от нежните криле

на Лебеда - във който пак пулсира

безсмъртното орфеево сърце

 

Отново ни докосват в тъмнината

мъгливите коси на Андромеда 

и сякаш ни се молят с тишината 

в очите на Персей да се огледат 

 

С ръцете си - ни гали по лицето

изваяната с дъх -  Касиопея

а виното любовно към сърцето

ще прати по росата... Водолея...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...