Когато вечер слънцето заспи
погалено от лунните въздишки
Нощта разпалва хиляди звезди
и ги оплита в златните си нишки
Така в небето сякаш оживяват
герои нимфи дракони коне
епохи и години преминават
и властват пак най-силните крале
Отново пее сребърната Лира
прегърната от нежните криле
на Лебеда - във който пак пулсира
безсмъртното орфеево сърце ...