Съзвездия
Когато вечер слънцето заспи
погалено от лунните въздишки
Нощта разпалва хиляди звезди
и ги оплита в златните си нишки
Така в небето сякаш оживяват
герои нимфи дракони коне
епохи и години преминават
и властват пак най-силните крале
Отново пее сребърната Лира
прегърната от нежните криле
на Лебеда - във който пак пулсира
безсмъртното орфеево сърце
Отново ни докосват в тъмнината
мъгливите коси на Андромеда
и сякаш ни се молят с тишината
в очите на Персей да се огледат
С ръцете си - ни гали по лицето
изваяната с дъх - Касиопея
а виното любовно към сърцето
ще прати по росата... Водолея...
© Чавдар All rights reserved.
