Когато вечер слънцето заспи

погалено от лунните въздишки

Нощта разпалва хиляди звезди 

и ги оплита в златните си нишки 

Така в небето сякаш оживяват

герои  нимфи дракони коне

епохи и години преминават

и властват пак най-силните крале

Отново пее сребърната Лира

прегърната от нежните криле

на Лебеда - във който пак пулсира

безсмъртното орфеево сърце

Отново ни докосват в тъмнината

мъгливите коси на Андромеда 

и сякаш ни се молят с тишината 

в очите на Персей да се огледат 

С ръцете си - ни гали по лицето

изваяната с дъх -  Касиопея

а виното любовно към сърцето

ще прати по росата... Водолея...