17 oct 2008, 8:46

Т Е Ц 

  Poesía » De amor
725 0 11

                 Т  Е  Ц

Брилянтно ангелско видение

затопли есенния хлад

и носталгичното трептене

на този тъжен листопад.

 

И сивото не е досадно сиво,

ако самотна гълъбица

се спусне, волна и красива,

над зеленилата пшеница.

 

А листопадната позлата

ми върна огнения блясък

на онова далечно лято,

посипано с вълшебен пясък.

 

Сто пъти ми прошепна Пушкин:

"Я помню чудное мгновенье ..."

И аз - добрата стара крушка,

превърнах в ТЕЦ сърце и вени.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??