Т Е Ц
Брилянтно ангелско видение
затопли есенния хлад
и носталгичното трептене
на този тъжен листопад.
И сивото не е досадно сиво,
ако самотна гълъбица
се спусне, волна и красива,
над зеленилата пшеница.
А листопадната позлата
ми върна огнения блясък
на онова далечно лято,
посипано с вълшебен пясък.
Сто пъти ми прошепна Пушкин:
"Я помню чудное мгновенье ..."
И аз - добрата стара крушка,
превърнах в ТЕЦ сърце и вени.
© Николай Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
