Т Е Ц
Т Е Ц
Брилянтно ангелско видение
затопли есенния хлад
и носталгичното трептене
на този тъжен листопад.
И сивото не е досадно сиво,
ако самотна гълъбица
се спусне, волна и красива,
над зеленилата пшеница.
А листопадната позлата
ми върна огнения блясък
на онова далечно лято,
посипано с вълшебен пясък.
Сто пъти ми прошепна Пушкин:
"Я помню чудное мгновенье ..."
И аз - добрата стара крушка,
превърнах в ТЕЦ сърце и вени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
