17.10.2008 г., 8:46 ч.

Т Е Ц 

  Поезия » Любовна
765 0 11

                 Т  Е  Ц

Брилянтно ангелско видение

затопли есенния хлад

и носталгичното трептене

на този тъжен листопад.

 

И сивото не е досадно сиво,

ако самотна гълъбица

се спусне, волна и красива,

над зеленилата пшеница.

 

А листопадната позлата

ми върна огнения блясък

на онова далечно лято,

посипано с вълшебен пясък.

 

Сто пъти ми прошепна Пушкин:

"Я помню чудное мгновенье ..."

И аз - добрата стара крушка,

превърнах в ТЕЦ сърце и вени.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??