3 ago 2007, 23:15

табу

  Poesía
881 0 2

Потръпват нозете от студ вкаменени. 
    Запълват се със скръб усмивките.
     В  черно облечени, нажалени,
     хората погребват си близките.

     На карамфил ми ухае наоколо,
     на прекъснати житейски пътеки
     и всъщност ний сме жестоките.
     ...Смъртта е валидна за всеки.


                                                      13.10.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Боже,това е нещо невероятно....много ми хареса,темата за смъртта може би наистина е табу.Заглавието привлича,текста грабва,всичко е перфектно.
  • "...Смъртта е валидна за всеки." Толкова вярно! имаше една мисъл, но не помня автора й, тя е следната: "Можеш да си по-голям от живота, но никой не е по-голям от смъртта!" Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...