12 ago 2014, 12:59

Табу

478 0 0

                                Табу

 

                 На  самотата  в  пустите  усои

                 Иззидах  този  непристъпен  храм

                 И  днес  се  спирам  с  мъдростта  на  жрица,

                 Обречена,  без  право  да  ти  дам

                 И  порива  на  болката  си,  скътана

                 В  една  едничка  бременна  сълза.

                 О,  ти  мой  храм  -  светилище  осъдено,

                 Некропол  на  дълбоките  вълни,

                 Хилядократно  раждах  се,  умирах,

                 Но  пак  за  мен  светиня  остани,

                 Макар  стократно  клетвата  да  клех!

                 Към  моя  храм  кой  пътя  ти  показа?

                 Слепецо,  няма  да  го  оскверниш.

                 Със  крехката  си  ладийка  безименна

                 Десетократно  ти  ще  се  стопиш!

                 Затуй  ти  казвам  с  мъдростта  на  жрица  -

                 Без  смисъл  е.  Тук  всичко  е  табу. 

                  

             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...