Табу

                 На  самотата  в  пустите  усои

                 Иззидах  този  непристъпен  храм

                 И  днес  се  спирам  с  мъдростта  на  жрица,

                 Обречена,  без  право  да  ти  дам

                 И  порива  на  болката  си,  скътана

                 В  една  едничка  бременна  сълза.

                 О,  ти  мой  храм  -  светилище  осъдено,

                 Некропол  на  дълбоките  вълни,

                 Хилядократно  раждах  се,  умирах,

                 Но  пак  за  мен  светиня  остани,

                 Макар  стократно  клетвата  да  клех!

                 Към  моя  храм  кой  пътя  ти  показа?

                 Слепецо,  няма  да  го  оскверниш.

                 Със  крехката  си  ладийка  безименна

                 Десетократно  ти  ще  се  стопиш!

                 Затуй  ти  казвам  с  мъдростта  на  жрица  -

                 Без  смисъл  е.  Тук  всичко  е  табу.