Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб
ведно събира всичките посоки.
И уж ме извисяваш до небе,
а все пропадам някъде дълбоко.
Напред не гледаш. Нито обещаваш...
Мигът издигаш на пиедестал.
И само сънища ми подаряваш –
това е всичко, дето си ми дал. ...