Табун
Табун
Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб
ведно събира всичките посоки.
И уж ме извисяваш до небе,
а все пропадам някъде дълбоко.
Напред не гледаш. Нито обещаваш...
Мигът издигаш на пиедестал.
И само сънища ми подаряваш –
това е всичко, дето си ми дал.
Не чакай вън. Табунът търси степи.
Сега мигът е повече от век.
Аз само с мисъл ще летя до тебе,
докато стигнеш нови брегове.
© Елица Ангелова All rights reserved.
