Тайм из моней

Тече реката на живота в бетонирано корито,

влачи времето из тиня, да достигне робско сито.

На брега и алчен бей, рие жадно без насита,

дири да пресее той, време чуждо за засита.

Чужди камъни да вади, да трупа в своята градина,

пирамида да направи, помен за съдба щастлива.

Но и нея ще измие времето - този малък, златен кът

и през купчините камъни, реката ще намери път.