Тече реката на живота в бетонирано корито,
влачи времето из тиня, да достигне робско сито.
На брега и алчен бей, рие жадно без насита,
дири да пресее той, време чуждо за засита.
Чужди камъни да вади, да трупа в своята градина,
пирамида да направи, помен за съдба щастлива.
Но и нея ще измие времето - този малък, златен кът
и през купчините камъни, реката ще намери път.