Тече реката на живота в бетонирано корито,
влачи времето из тиня, да достигне робско сито.
На брега и алчен бей, рие жадно без насита,
дири да пресее той, време чуждо за засита.
Чужди камъни да вади, да трупа в своята градина,
пирамида да направи, помен за съдба щастлива.
Но и нея ще измие времето - този малък, златен кът
и през купчините камъни, реката ще намери път.
© Александър Митков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
